Поредният пример за недалновидността на българския държавник е едно интервю на българския министър на финансите Тончев пред „Нойе фрайе пресе" от 8 април 1918 година. Само няколко месеца преди фаталния за нас край на Първата световна война, той прелива от оптимизъм и фантазира смело:"Ние ще станем съседи на Австро-Унгария чрез Моравската област и още повече ще се сближим с нея. Ще построим нов мост над Дунав..."
***
Поп Върбан от Елхово е запомнен като закъснял възрожденец, самороден мъдрец и голям чешит. Отишъл при него, разказват, местен тарикат, за да му иска пари назаем и се кълнял, че днес, точно днес, са му нужни, а утре ще ги върне с лихва. Нямаш късмет, завайкал се попът, и аз съм безпари-чен днес, утре, виж, ще имам, ама ще е късно да ти помогна. Тарикатът обаче отишъл и на другия ден, а поп Върбан му рекъл: Защо са ти бе, момче, ти имаш, вчера нямаше, а днес имаш артък и си връщаш борчовете с лихвите...