Приятна книга, написана с постмодерничен маниер. Като изключим последното, пресъздава удивително точно опитите на един мъж да си върне желанието (даже жаждата) за живот.
| Издател | Парадокс |
| Брой страници | 292 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 374 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545531101 |
| Баркод | 9789545531101 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Еротичен роман - първото, което ще ви дойде наум.
Чувство на неудобство ще ви съпровожда в процеса на четене на това произведение. Да, има много страсти, от най-различно естество: от самоубийство на любовници до пияно съвокупление в нощен парк. Но нищо ново няма да откриете за себе си. Точно обратното: ще научите много неща, за които бихте предпочели да забравите. Да замаскирате зад красиви думи, лирика, закъсняло споменаване на духовна близост... Цялата книга на Юрий Виннучик е чиста истина. Не в смисъл, че всичко описано в действителност се е случило с автора-герой, а в смисъл, че е можело да се случи. С всеки.
"Пролетни игри с есенните градини" е роман за самотния мъж.
Макар че на пръв поглед самотността трудно се забелязва: калейдоскоп от събития, приключения и различни любовници оцветява живота му и може дори да предизвика завист у някого... Но, примамвайки читателя с поредицата пиперливи "декамеронически" историйки от първо лице, Юрий Ванничук го въвлича в по-дълбоки и болезнени теми. Там, където зад Ерос се крие Танатос, зад безкрайните наслади - жажда за самоунищожение.
Романът е дотолкова мъжки, доколкото това може да заинтересува жените.
Един вид надникване как работи главата (а също и някои други органи) на противоположния пол. Процесът, честно казано, невинаги е приятен. На всяка порядъчна госпожица с поне малък любовен опит, която още не се е сбогувала с романтичните илюзии, поне веднъж ще и се прииска да замери автора с нещо тежко или поне да извърши някой вуду-ритуал над книгата му.
Приятна книга, написана с постмодерничен маниер. Като изключим последното, пресъздава удивително точно опитите на един мъж да си върне желанието (даже жаждата) за живот.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Повечето читателки сигурно биха осъдили автора за вулгарното му отношение към жените, но това са реалните неща от живота. Защо трябва да се прикриват истинските мисли на повечето мъже и те да се обличат в нежни думи, за да бъде постигнат същия финал - пак жената да бъде не само наранена, но и излъгана.
Тук словото тече директно, действията са без двузначност - един мъж се е отрекъл от любовта или по-скоро никога не я е откривал, а на нейно място се е появила вулгарността и предлагането на женската плът.
Може би повечето мъже биха чели книгата с усмивка на устните, а в някои моменти тя би преминала и в гримаса на отвращение към жената като цяло, но моля прочете тази различна книга до края и нека всеки направи своите изводи, които ще бъдат във всички цветове на дъгата.
Ася Карими, Хеликон Пловдив - Център
Жени, литература, секс, шампанско на брудершафт, думи-лъжи, думи-премълчани истини, а може би някъде там нещо като любов?
Романът на Юрий Винничук е мъжки поглед върху взаимоотношенията с противоположния пол, за това, което се случва в главата на мъжа, и което една жена не би искала да узнае никога.
Цялото лутане на автора-герой между женска плът, първични страсти и вулгарна еротика е вид бягство от самотата, опит за търсене на себе си, там, където най-малко се очаква.
„Пролетни игри в есенните градини” за мен е роман-истина, подправен доста пикантно и пиперливо. Вкусът, който оставя след себе си не е от най-приятните, отвращава по-романтично настроените натури, но лично аз открих истини, заради които всичко това си струва..
Дияна Танева, Хеликон Пловдив