Кога ще има нов тираж?
Страна на чудесата за непукисти и краят на света
Автор: Харуки Мураками
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 412 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 412 грама |
| ISBN | 9789545297915 |
| Баркод | 9789545297915 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк. Героят непукист е трийсет и пет годишен разведен мъж с колекция от бутилки с вносно уиски, запален по старите американски филми и готвенето. Липсват му само чувства, което, заедно с блестящите му компютърни умения, го прави идеален кандидат за тайнствения застаряващ учен, заселил се в дълбините на токийската канализация. Ученият привиква героя и го прави част от проект, наречен "Краят на света". Двата свята на героя започват да се преплитат по невъобразим начин, докато накрая се сливат и той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида. "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" е рядък образец на постмодерния роман със завидна интелектуална дълбочина и стилистична завършеност, дар от един дързък автор с оригинален поглед върху писането.
Любопитна история, затрупана под тонове досадни препратки към любимите дрехи, музиканти, храни и филми на героя. Дори в напрегнати моменти той отделя време за модни съвети, гълъбовостта на гълъбите и емоционалното състояние на гайките от разглобен миксер в произволно посетена железария. Отвъд това книгата е добра фантастика, която леко напомня на Филип К. Дик и Кърт Вонегът.
Героят на Мураками е изправен пред избора да остане да живее вечен живот в Града, но без сянка и дух, или да се опита да се спаси от това, да направи всичко възможно да избяга от Града, за да живее, да обича, да умре, изпитвайки чувства. Мураками ни кара да се запитаме, кое е истинското, какво всъщност ние искаме! И това ли е дилемата или ценностите са обърнати провокативно.
Най-добрата книга на Мураками, която съм чел!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Първата среща с Харуки Мураками осъществих чрез „Спутник моя любов“ и от тогава всяка книга от автора, която съм прочела, само увеличава любовта и интереса ми към неповторимото му творчество.
Трудно е да се каже за какво точно разказва Мураками в своите книги, но определено мога да кажа, че световете, които създава са едновременно реални и нереални, а главните му герои винаги се лутат между рутината и необикновеността на събитията, в които са въвлечени.
Със „Страна на чудесата за непукисти и края на света“ се потапяме в подсъзнателния свят създаден от главния герой – самотник и непукист. Свят, за който самият герой не подозира, но който постепенно прониква в реалността и го принуждава да направи екзистенциален избор.
Трудно е да се каже за какво точно разказва Мураками в своите книги, но определено мога да кажа, че световете, които създава са едновременно реални и нереални, а главните му герои винаги се лутат между рутината и необикновеността на събитията, в които са въвлечени.
Със „Страна на чудесата за непукисти и края на света“ се потапяме в подсъзнателния свят създаден от главния герой – самотник и непукист. Свят, за който самият герой не подозира, но който постепенно прониква в реалността и го принуждава да направи екзистенциален избор.
Гергана Нешкова-книжар, Хеликон - Варна, Пикадили Парк
Е, този път попаднах на истинска интелектуална главоблъсканица. Не бих казала, че точно Мураками е авторът, с когото бихте искали да си легнете вечер или да отидете на плажа. Поне не с тази книга! Може би става за студените зимни нощи или за дъждовните есенни дни... Но не и за горещото лято! И не само защото трябва много внимателно да се чете, а и защото прекалено многото символика, алегориите и препратките те карат да се оплетеш в собствените си мисловни процеси.
Семиотехи, калкутехи, ИНК-и, времеви мостове... Възможно ли е да се извлича информация от костите? Докъде може да стигне човешкото въображение? Могат ли да се разчитат стари мечти? И какво се крие зад всичко това? Странни са героите на тази книга. Идващи от бъдещето, но живеещи в настоящето... Те нямат имена, почти нямат и минало или не научаваме нищо за него.
Главният герой живее в два паралелни свята, в единия от които е Тълкувател на мечти! Каквото и да означава това. В другия трябва да събира и разбърква информация, която не бива да достигне до Инфомафията. А тя, Инфомафията, прониква в компютрите, източва информация и я продава на черния пазар. Затова старият Учен използва човешкото подсъзнание, в което като в черна кутия да съхранява информацията. А оттам никой не може да я открадне. В единия свят героят живее в Града, опасан от Стената... Градът, от който никой не може да си тръгне, защото Стената е непробиваема. А дали тази стена не е вътре в самите нас и не ни налага ограниченията в живота?! В другия свят съжителства с Учения и неговата внучка, принуден е да измине един дълъг лабиринт, който да го отведе до спасението. А този път е осеян с много препятствия, които трябва да се преодолеят... Веднага го асоциирам с живота, който живеем.
Мураками е автор, който може да бъде тълкуван по много начини. Колкото читатели, толкова различни тълкувания. Не знам защо, но този роман разбърка пред мен света на Луис Карол, на Оруел и на Тери Пратчет... И с риск да си навлека гнева на най-яростните фенове на японеца, ще завърша с това, че обичам нещата да ми се казват по-простичко и разбираемо, без интелектуални напъни.
Семиотехи, калкутехи, ИНК-и, времеви мостове... Възможно ли е да се извлича информация от костите? Докъде може да стигне човешкото въображение? Могат ли да се разчитат стари мечти? И какво се крие зад всичко това? Странни са героите на тази книга. Идващи от бъдещето, но живеещи в настоящето... Те нямат имена, почти нямат и минало или не научаваме нищо за него.
Главният герой живее в два паралелни свята, в единия от които е Тълкувател на мечти! Каквото и да означава това. В другия трябва да събира и разбърква информация, която не бива да достигне до Инфомафията. А тя, Инфомафията, прониква в компютрите, източва информация и я продава на черния пазар. Затова старият Учен използва човешкото подсъзнание, в което като в черна кутия да съхранява информацията. А оттам никой не може да я открадне. В единия свят героят живее в Града, опасан от Стената... Градът, от който никой не може да си тръгне, защото Стената е непробиваема. А дали тази стена не е вътре в самите нас и не ни налага ограниченията в живота?! В другия свят съжителства с Учения и неговата внучка, принуден е да измине един дълъг лабиринт, който да го отведе до спасението. А този път е осеян с много препятствия, които трябва да се преодолеят... Веднага го асоциирам с живота, който живеем.
Мураками е автор, който може да бъде тълкуван по много начини. Колкото читатели, толкова различни тълкувания. Не знам защо, но този роман разбърка пред мен света на Луис Карол, на Оруел и на Тери Пратчет... И с риск да си навлека гнева на най-яростните фенове на японеца, ще завърша с това, че обичам нещата да ми се казват по-простичко и разбираемо, без интелектуални напъни.
Стефка Милева, Хеликон - Бургас
Роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга “Чуй как пее вятърът (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
