Едно момиче върви през света със своя фотоапарат и със своята чувствителност и прави снимки – чернобели, словесни, емоционални, цветни, просветлени. При Дена всичко е едно – светът е един и цялостен, той не се дели на дом и чужбина, на родно и чуждо, това дете се чувства у дома си навсякъде, светът е неговият дом.
Първата й книга, съставена от разкази, фотографии и стихотворения, също налага категоричното усещане за единност и цялостност, което за едно двайсет и две годишно същество е доста необичайно. При Дена Попова има необичайна етична и емоционална зрялост, има център и спокойствие, върху които се разполагат нейните стихове и разкази. - Теодора Димова