Пък и има ли смисъл? Дали има смисъл едно такова начинание като писането въобще? Не знам и досега. Обсесия. Като пиенето, пушенето, комара, дрогата...(Борбата с времето...Борбата с недостатъците на паметта", казва Ришард Капушчински; но също и: "Писателят е човек, който пише по-трудно от другите хора" - Томас Ман)...Знам само, че съм жив. Питам се обаче достатъчно ли е това за писането, за доброто писане? Не е. Иначе ме е страх от смъртта - не като физически край, приключване, а че ще оставя писането си несвършено, по средата.
Владимир Шумелов