Веселин Бранев е роден в София през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, след което е бил журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две белетристични книги ­ "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и телевизионни филми и режисьор на "Записки по българските въстания" (1980 ­ седем от тринайсетте серии), "Хотел Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян) и др. От 1997 г. живее в Канада.

"Следеният човек" е книга без подобие ­ дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност ­ "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично ­ досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.
Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман ­ документален роман, съдържащ не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той не е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство и всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар ­ той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, верижността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.