Калила и Димна

Анотация

“Калила и Димна” е сред основополагащите текстове на световната култура. Проникването и разпространението на книгата из континенти и епохи напомня борхесов сюжет и може да се предаде с прочутата му метафора за градината с разклоняващи се пътеки.
“Калила и Димна” е литературно-дидактически паметник на арабски и персийски. Книгата произхожда от индийската “Панчатантра”, преведена през VІ в. на средноперсийски. Тогава тя получава името “Калила и Димна” по имената на двата чакала – основни действащи лица в първата глава. Авторизираният арабски преразказ, дело на Ибн ал-Мукаффа се появява през VІІІ в.
Както отбелязва преводачката Цвета Ленкова “Калила и Димна” е книга с рядка съдба. Индийският оригинал е изчезнал безвъзвратно. Запазило се е предание, според което персийският цар Анушируан изпратил своя лекар Бразауи да открадне от индийската съкровищница книгата, по която индийските царе управлявали страната си, та да може с полученото знание Персия да надмине Индия. Бразауи превел книгата на пахлави (староперсийски), но и този превод изчезнал. От пахлави “Калила и Димна” била преведена на старосирийски и арабски. Арабският превод на Ибн ал-Мукаффа е направен през 750 година.

Според арабистката Бетси Шидфар: “Въпросът не се свежда до наличието или отсъствието на отделни елементи от санскритския оригинал в “Калила и Димна”, а до това, че пред нас всъщност е съвършено ново съчинение. Между “Панчатантра” и нейния арабски превод съществуват множество различия в светогледа. Произходът на “Панчатантра” потъва дълбоко в индийския фолклор. За разлика от нея “Калила и Димна” е напълно съвременна книга. В “Калила и Димна” ярко се очертават два стила – на мислителя-философ и на чародееца-разказвач,съчетаващи простонародния разказ с философски прозрения.”
Тъкмо от превода на Ибн ал-Мукаффа тръгват многобройните по-нататъшни преводи и метаморфози на текста. През ХІ в. Симеон Сиф превежда творбата на гръцки, погрешно предавайки собствените имена, той прекръства книгата на “Стефанит и Ихнилат”. В тази версия тя прониква в славянските езици. През ХІІІ в. “Калила и Димна” се превежда на староиспански и древноеврейски, а оттам и на латински. Накрая след многобройни преводи творбата достига обратно Индия, където индийците били поразени от тази нова, непозната творба.
Повечето от сюжетите на “Калила и Димна” влизат във фолклора на всички народи, повлияват творби като “Декамерон” на Бокачо, басните на Лафонтен и Крилов.