Анотацията дава много точна представа за книгата. Насладих се на всяка страница и не ми се искаше да свършва. Борис "Злодеев" все повече ме очарова с творчеството си. Първо, научавам много нови неща -разбрах защо американците наричат доларите "bucks", защо каубоите мърдат енергично пръстите си преди да стрелят по противника си в двубой и защо модел на Смит и Уесън носи наименованието Russian. Второ, авторът успява да ме потопи, без особени усилия, в атмосферата, която описва - сякаш аз самата се возех на шейна по замръзналите руски реки, сгушена под топла завивка и заслушана в прочувствената песен на водача или се опитвах да разреша заплетен случай, обикаляйки из мрачните, прашни и пълни с тайни помещения на старинен френски замък. Трето, Акунин умее да кара читателя да се смее от сърце на забавните ситуации, в които попадат героите, но и да трепери от зловещи предчувствия, когато Фандорин и Маса се сблъскват с извратени престъпни умове. Четвърто, страшно ми допаднаха легендите за самурая - върколак, за верните ронини, за вожда Пукнатия камък и хипотезата за причините за победата на индианците над Къстър при Литъл Бигхорн. И пето, но не на последно място, беше ми много забавно да откривам препратки към произведенията на светила в криминалния жанр - мис Палмър е анаграма на името на героиня, която не е професионален детектив, но е изключително добър познавач на човешката природа, заглавието "Долината на мечтата" е намигване към заглавието на произведение от Конан Дойл, "Скарапеята на Баскакови" - руски вариант на историята за рода Баскервил и т.н.
Нефритената броеница
Автор: Борис Акунин
| Издател | Еднорог |
| Брой страници | 656 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 570 грама |
| Размери | 20x13.5 |
| ISBN | 9789543650538 |
| Баркод | 9789543650538 |
| Категории | Криминални романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Ераст Фандорин и Шерлок Холмс срещу крадеца-джентълмен Арсен Люпен – тази наслада за ценители е кулминацията в поредицата криминални загадки, решавани от Фандорин в залеза на деветнайсети век.
Новите приключения на Ераст Фандорин събуждат сенките на Артър Конан Дойл, Агата Кристи, Морис Льоблан и други класици на криминалния жанр и ни напомнят на най-доброто, писано от тях.
Този път неподражаемият Борис Акунин пресъздава виртуозно в десет криминални новели маниера и стила на най-обичаните автори в жанра. Всяка новела има свой, различен дух, и предлага на читателите спомен и усещане за дедуктивния финес на мис Марпъл, фината психологизация на Патриша Хайсмит, съвършената стилистика и въздействащата атмосфера на Уошингтън Ървинг или проницателната методичност на героите на Жорж Сименон.
Именитият петербургски детектив и верният му помощник Маса защитават справедливостта от Страната на изгряващото слънце до Страната на неограничените възможности. В дивия Запад, в изисканите британски салони, във френски замъци и в тихата руска провинция Фандорин се справя с убийци-психопати, фанатици и обикновени сребролюбци, за да възтържествува доброто.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
