Можем само да се гордеем с този изтъкнат наш ерудит и блестящ представител на интелигенцията .Но моля ,да не забравяме и неговата съпруга Бистра Винарова-толкова нежен и талантлив художник.
Строителите на съвременна България Т.3/ мека корица
Автор: Симеон Радев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Издателство "Св.Климент Охридски" |
| Брой страници | 792 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 862 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789549384123 |
| Баркод | 9789549384123 |
| Категории | История на България, История, Книги |
Съдържание:
Съединението и съдбата на княз Александра
КНИГА ПЪРВА
Безкняжието: потресното му начало и опасностите му
I. От изпъждането на Батенберга до провала на преговорите с Цанков в Цариград
II. Отношенията между Великите сили в началото на 1887 г. и кратката им предистория
КНИГА ВТОРА
България след новите си изпитания
I. Отзвукът и последиците от февруарските метежи
II. Продължаващата се по метежите вътрешна и международна възбуда
КНИГА ТРЕТА
Регентството и новата обстановка
I. Мартенските руско-турски дипломатически преборвания
II. Положението в България през пролетта на 1887 г.
III. Българската емиграция подир метежите
IV. България и нейните съседи през време на Регентството
КНИГА ЧЕТВЪРТА
Началните ходове в търсенето на княз
I. За и против Батенберг
И. Спор и раздвоение между Великите сили
III. Мисията на Стоилов. Раздвижването в България за изгнания княз и намесата на Стамболова
IV. Търсенията и преговорите на българския пратеник във Виена
КНИГА ПЕТА
Новите перипетии на кризата
I. Българският въпрос след отказа на Фердинанда
II. Кандидатурата на Алеко паша Богориди
III. Българските радетели за връщането на княз Александра
IV. Триения между министри и регенти: заплаха от преврат
V. Още по ежбите
КНИГА ШЕСТА
Последните заплитания и изходът от държавната криза
I. Тревогите на продължаващото се безкняжие
II. Потискаща безизходица на кризата
III. Великото народно събрание в Търново
IV. След избора: усилия за приключване на ежбите и на кризата
V. След формалния вот на Великото народно събрание за Кобургския княз
VI. България и Европа след вота на Великото народно събрание
VII. Сетните премеждия на безкняжието и възшествието на българския престол на Фердинанд Сакскобургготски
ПРИЛОЖЕНИЕ
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
