Иконите, създавани през XVI век в градовете по Българското Черноморие, са белязани с висок професионализъм, характерен за миналите векове. Появяват се и някои нови насоки в иконописта. Строгите иконографски-канонични изисквания и традиционност, характерни за изобразителното изкуство от това време, отстъпват пред влиянието на социалните промени в българското общество. Традиционността често се нарушава, появяват се нови сюжети, изображенията в житийните икони често граничат със светските жанрове. Постепенно се променя и естетическото съзнание на българските майстори. Изгражда се възрожденска художествена система, която отразява светогледа на освободената личност, преоткрила красотата на околния свят.