Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Историкът Андрю Робъртс твърди, че „Митотворците” на Маргарет Макмилан е „прекрасен ревизионизъм и провокираща политическа некоректност”. В своето изследване авторката наистина се впуска в една рискована територия – да разкаже за всички превратности и перипетии, ламтежи и домогвания, които изпълват Парижката мирна конференция от 1919 г., несъмнено едно от най-важните събития в историята на XX в. Защото претенциите на страните победителки в Първата световна война са били не просто да разчертават държавни граници, а да изградят един нов порядък в международните отношения, да бъдат справедливи „миротворци” в пълния смисъл на думата.

       И тук книгата на Макмилан показва как големите идеали в голямата политика бързо биват пожертвани и затъват в сложна мрежа от договаряния, боричкания за власт, пари и въображаем престиж. Авторката е внучка на Дейвид Лойд Джордж, което обяснява дълбоката привързаност и пламенна и позиция по ред въпроси – на моменти сякаш губи своята обективност на историк за сметка на яркото лично отношение. Трябва да се отбележи, че написването на една толкова обширна по своя размах книга е изисква познаване и проучване на множество документи, свидетелства от епохата, с което Макмилан се е справила достойно. Читателят наистина получава своето „надзъртане” зад кулисите на събитията.  

        Книгата заема достойно място сред преводната историческа книжнина, запълвайки мястото посветено на развоя и последиците от Първата световна война.