Книгата представлява монографично изследване на цитаделата на средновековния град Ловеч от XII-XIV в. Нейните останки се намират на хълма "Хисаря", който се извисява на десния бряг на р. Осъм на завоя и в днешния кв. "Вароша". Хронологическите граници на изследването обхващат продължителен период с начало в енеолита (тогава се появява живот на хълма) и край в средата на XIX в., но основната тема на труда е средновековната култура на града до падането му под турско робство и най-вече културата от XII-XIV в., период, който поднася най-много данни за науката. Това са столетията на разцвет на града, когато старобългарската крепост прераства в цитадела. Животът в крепостта Ловеч е продължил и след като пада под турска власт, но вече не така интензивно, а от XVII до втората половина на XIX в. територията и е била некропол за тогавашните обитатели на сегашния кв. "Вароша" на Ловеч.
Съществените пунктове на изследването са: археологическите култури от епохите преди възникването на средновековната българска крепост - IV хил. пр. Хр.-VII в. сл. Хр.; градоустройството, архитектурата и материалната култура на крепостта от IX до XIV в.; материалната култура на цитаделата, след като пада под турско робство. Проучването и изложението на богатия археологически материал завършват с основни изводи за характера на средновековния град Ловеч.