Христо Цанков-Дерижан е от онези български творци, които поставят основите на нашата следосвобожденска литература. Роден в Габрово през 1888 г., още от ранната си младост той проявява своите литературни интереси - като ученик в Пловдив редактира вестник "Ученически труд", а като студент в София - хумористическия в. "Порой". Под въздействието на руските писатели демократи и прякото влияние на творческото дело на народния поет Иван Вазов Христо Цанков-Дерижан се оформя като творец, който осъзнава, че делото на писателя трябва да бъде тясно свързано с народните интереси. Работи като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, началник на отделение на труда при Министерството на търговията и труда (1932-1934), главен редактор на сп. "Семейство", в. "Земя" и др. Творческото му дело е многообразно и голямо по обем. Изявява се като опитен редактор и публицист. Пише стихове, разкази, повести, романи, критика, редактира антологии и сборници, превежда стихове от японски поети - "Пеперуди. Японска лирика" (1919); "Песен за камбаната" от Фр. Шилер (1924).
В поезията си следва Вазовата традиция, белетристичните му книги носят автобиографични елементи, но също така разкриват моменти от обществения живот на България. В критическите си етюди "Моите познайници" - литературни профили на 16 български писатели, и "Певец на селото" (в книгата разглежда живота и творческото дело на Цанко Церковски) ярко проличава будното обществено чувство на писателя и отговорността му пред съдбините на народа.