По собствена воля и с помощта на приятели вадя от скрина на живота си папката на личното си досие, пълно с доносите на сърцето ми за дните ни, преживени на границата на две противоречиви епохи. Папката не е прочистена от страниците, пълни с наивност и заблуди, защото те бяха част от нас.
Имам усещането, че отивам облечен в бяла риза към бесилото, където ме чакат тези, които не помнят себе си.
Младите, които случайно прелистят папката ми на агент на миналото, да ми вярват, че всеки мой миг е бил обърнат единствено към бъдещето, без да съм забравял някога откъде произлизам.