В СТРАНАТА НА СЪКРОВИЩАТА
През 1851 г. край с. Розовец в Казанлъшката долина някой си дядо Стоян изважда от могила мраморен блок. Зейва отвор и блясват скъпоценни старини: още преди Шлиман да разкопае Троя, е открито първото тракийско съкровище. То съдържа златен венец и предмети, които напомнят описаните в Омировия епос - там за първи път се възпяват блестящи тракийски сервизи и царско въоръжение. В българските земи практиката да се полага благороден метал обаче е с три хилядолетия по древна от времето на Троянската война. Най-ранни - от V хил. пр.Хр., са златните находки от Хотница, Варненския и Дуранкулашкия некропол. В следващите три хилядолетия засега не са намерени предмети от злато в Тракия. Такива се появяват отново едва в първите столетия на I хил.пр.Хр., откогато най-вероятно датират купите от Белене и Казичене и Вълчитрънското съкровище.