Целта на изследването е да проследи развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока в конкретен отрязък от време и на базата на определен тип извори. Става дума за група трактати, посветени на развитието на кръстоносното движение в период, който условно можем да заключим между падането на Акра под властта на мюсюлманите (1291), с което е сложен край на латинската власт в Светата земя, и ограбването на Александрия от войските на кипърския крал Пиер I Лузинян през 1365 г. - последната значителна акция на западния свят срещу египетските мамелюци. Избрали сме тази горна граница, за да избегнем навлизане в проблематиката за най-късната фаза на кръстоносното движение и османската експанзия, която излиза извън рамките на нашия интерес.