Преиздаването на определено заглавие е въпрос на преценка от страна на издателствата, а не на книгоразпространителските вериги като Хеликон. Ако има следващ тираж, ние със сигурност ще предложим книгата на читателите си.
Граф Монте Кристо Т.1-2/ тв.к.
Автор: Александър Дюма
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Труд |
| Брой страници | 1380 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1437 грама |
| Размери | 21x15 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
" Класически трилър на отмъщението. Шедьовър на приключенската литература."
The Observer
Моля ви, кога ще бъде в наличност, искам да си поръчам двата тома...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Един изключително вълнуващ роман, в който се преплитат темите за щастието и нещастието, престъплението и наказанието, грешката и прошката, търпението и силата на духа.
Историята започва с невинната любов между Едмон Дантес и Мерседес и безкрайното щастие, което изпитват от това, че са заедно.
Но това не е само любовна история, защото радостта им е помрачена твърде бързо от мнимите им приятели. Обхванати от завист те извършват престъпление и обвиняват Едмон,който е арестуван в деня на сватбата си и хвърлен в затвора. И там в тъмницата се случват невероятни неща!
Дори затворен пред него се отваря светът на знанията, които получава от друг затворник и годините вътре стават по-леки. Следва хитрото му бягсто, а след това отмъщението!
Но дали то ще върне изгубеното му щастие, изгубената любов и погубената му младост?
Това ще откриете сами, четейки един от най-великите романи.
“Граф Монте Кристо“ е едновременно и любовен, и криминален, и приключенски, дори философски и не напразно е любим на поколения читатели. В него е събрано всичко от живота по такъв магичен начин, че те оставя със затаен дъх до последната страница.
А мотото му е валидно и до днес“Чакай и се надявай!“
Мария Драганова, Хеликон Стамболийски
Един от вечните романи, любим на млади и на стари. Роман, който всеки трябва да прочете.
Едмон Дантес и Мерцедес са млади и влюбени, но в деня на годежа им младият моряк бива несправедливо обвинен и изпратен на заточение в зловещия замък Иф. Дори тогава Едмон не спира и за миг да мисли за бягството си и за силните си чувства към любимата.
Разказ за силната и чиста мъжка любов, която оцелява след годините на изгнание и раздяла, за мъжката сила и решителност, насочена в преследнане на своята цел, за гордостта,с която се изправя срещу предизвикателствата на съдбата.
А неочакваният и зашеметяващ финал, прави романa толкова величествен.
Теодора Костадинова, Хеликон Пловдив - Център
Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
