Нека си представим, че ако всичко онова, което преживяваме се повтаряше, то тогава нямаше да има никаква промяна. Ако всичко се повтаря, то тогава няма промяна. Ако обаче всичко можеше да се схване само като ново, новаторско и прогресивно, то тогава човечеството буквално всеки ден би попадало в дълбока дупка. Затова, ако всичко беше само ново и ако нямаше повторение, което да води от миналото в бъдещето, ние щяхме да пропадаме в абсолютното нищо. Следователно една крайност, а именно, че всичко трябва да бъде ново или пък е ново или пък ще бъде ново, не може да се реализира без повторение. Но от друга страна и всички повторения, с които ние всекидневно се сблъскваме, не са постижими в опита, ако все пак някои неща не търпят промяна. В това се състои и същностният проблем, който ще ме занимава сега.
Райнхарт Козелек