Пепелта
(САНТИМЕНТАЛНОСТ)
Двамата ще се срещат всеки ден. Тъй като не обичат мълчанието, винаги ще говорят. Ще говорят много. Когато спят заедно, когато заспиват поотделно, когато сънуват сами. Ще говорят за всичко, без да се притесняват: от това, което казват, и от това, че някога няма да има какво да казват.
Една вечер ще се срещнат в кафене и ще поръчат коняк. "Знаеш ли, че цигарата е единственото нещо, което всеки ден умира масово заради теб?" - ще попита момичето. - "Убиваш ги с устните си, меко." Мъжът ще я погледне над разплискания в чашата коняк и ще попита дали знае, че пепелникът е единственото нещо, което всеки ден неколкократно възвръща девствеността си? "И забелязала ли си, че когато келнерът донесе нов пепелник, всеки веднага посяга да изтръска вътре калта си; да погали връхчето в гънките на някой от ъглите?" - "И вътре е пълно с пепел. Цигарата носи единственото тяло, което не гние, защото умира от пепелта на всмукването." - "Остава само главата, без тяло, да чака смъртта си." - "Сигурно е хубаво да умреш в пепел." Двамата ще говорят още, ще говорят дълго и ще изливат семена в пепелниците. Ще прехапват устните си, за да усетят с острото мекотата, която убива. Момичето ще попита: "Ако сега забия нож в гърдите си, дали струйката от кръвта ми би излязла оттук и би стигнала до майка ми?" - " Едва ли, сигурно някой ще я стъпче на улицата..." Конякът ще възпали погледите им и ще остави вкус на шоколад в устата им. Ще загрее нервите и ще разплиска вените. Ще поговорят още и към полунощ ще излязат. Навън ще е студено, снежинките меко ще умират върху паважа. С такси ще стигнат извън града. После ще повървят пеша. Ще се качат на една твърде висока скала, под която ще горят тонове боклуци. Ще се полюбуват на запаленото сметище, ще присмукат отблясъците с очи и ще се хванат за ръце. Ще поговорят още малко. После за първи път ще замълчат. И ще се хвърлят в горящата пепел, прегазили устните си.
Еманиул А. Видински