"Поезията на Иван Методиев неудържимо изкушава да бъде наречена "философска" и това определение е точно, но и опасно, защото може да създаде и погрешна представа за поета. Поезията на Методиев е философска не защото е "ерудитска", "александрийска", "коментаторска", рефлексивна, а защото е "незабележимо сентенционална". Нейните образи не са конструкти на някаква предпоставена философия, а по-скоро самите й образи като че искат да бъдат завършени с философски въпрос:
"Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?" - пита и едноименното стихотворение от книгата "Време и нищо", за да ни покаже, че "философското" у Иван Методиев е не обговарянето на нещата, а говорът на самите неща в тяхното мълчание, което напира да бъде изразено. Но Иван Методиев и добре знае, че нещата не говорят сами, а биват заговаряни от поетите, че смисълът не е в самите "неща", а се появява в диалога ни с тях, диалог, в който нашите думи не трябва да затъмняват смисъла на нещата, а да се вглеждат и да се вслушват в тях."
Светлозар Игов