Да се изследва промяната в положението на различните интелектуални групи в обществената структура на европейските страни е едновременно най-важният въпрос, за да могат да се разберат основите на тяхната нова символна идентичност, и най-трудният при настоящото състояние на изследванията. В действителност се сблъскваме с една апория: как да се изгради социологията на една обществена група, която все още не е напълно дефинирана, която също така не може да бъде дефинирана само като обществена, нито само като професионална и която поради това обединява изключително разнообразни индивиди в множество отношения, ако приемем като ретроспективен критерий този за колективното ангажиране по политическите въпроси в името на морални и символни изисквания? Да отхвърлим въпроса и така да разрешим тази трудност е нещо, което самите заинтересовани ни насърчават да направим: нима най-крайните сред тях не претендират, че са извън обществото? И все пак това би било едно прибързано историческо претупване. Всъщност тогава бихме били принудени да подемем дискурса на интелектуалците относно тях самите, но и той е противоречив. Между двете крайности на опростяващия позитивизъм и класическия дискурс на възхвала на интелектуалните герои ще се опитаме да очертаем друг път, отчитащ особеностите на този неосезаем обект, и затова ще си послужим с известен брой универсални за разглежданите общества показатели.
Кристоф Шарл