За органите на досъдебното производство проблемът за диференциране на истината от лъжата е от съществено значение. В правото решения се вземат при наличие на подкрепена със съответни доказателства истина.
И в този смисъл работещите в сферата на правозащитната дейност са ориентирани в голяма степен към диференциране на истината от лъжата. Но когато наличните доказателства не достигат за установяване на вината, то използването на специфични психологични методи и процедури за измерване на психофизиологични реакции, поведенчески анализ на вербалното и невербалното поведение на заподозрени за извършено престъпление лица и тяхното профилиране може да стане убежището към установяване на истината.
Досега психодиагностиката на истината и лъжата, нейните методи, подходи, методология и практика и техните исторически, правни и психологични аспекти не са били обект на пространно и задълбочено изследване. Малко са и авторите, заети с отговорната задача да осветлят значението на психодиагностиката за правозащитната и оперативноиздирвателната дейност, нейната роля за повишаване ефективността на досъдебното производство.