Невидимият филм

Автор: Жан-Клод Кариер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Брой страници 258
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 199 грама
Размери 20x13
ISBN 954529275X
Баркод 954529275X
Категории Кино, Изкуство, Книги

„Добър сценарий е този, от който се ражда добър филм. Когато съществува филмът, сценарият вече го няма. Той, без съмнение, е онова, което в един завършен филм най-малко се вижда". Това са думи на един от най-великите киносценаристи -французинът Жан-Клод Кариер.

Започнал като писател в края на 50-те години, той скоро става един от най-високо ценените драматурзи в киното. Това се дължи наи-вече на изключително плодотворното му сътрудничество с Луис Бунюел: в филма от ,Дневникът на една камериерка" до „Този неясен обект на желанието". Но освен на Бунюел, Кариер е имал честта да бъде съавтор и на знаменити режисьори от ранга на Луи Мал, Пиер Етекс, Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Жан-Пол Рапно, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Оригиналните сценарии са само една страна от богатото творчество на Кариер. Не по-малко значима е славата му на вещ майстор на филмовата адаптация. По негови сценарии са заснети екранизации по Октав Мирбо, Понтер Грас, Жан Жьоне, Чехов, Балзак, Исмаил Кадаре, Марсел Пруст, Достоевски, Милан Кундера, Флобер, Мишел Турние и братя Стругацки.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Жан-Клод Кариер: Шекспир идваше да ме вижда по време на работата ми


Ваши адаптации на Шекспир са превеждани дори от англичаните - как си го обяснявате?

Адаптирането на Шекспир на френски, или пък даже на български, е голямо задължение. Шекспир може да се конспектира дума по дума, но и да се напише на език, разбираем за днешната публика.

Когато се играе Шекспир днес в Англия, в езика му на моменти има нещо архаично. Не случайно Питър Брук казва, че на почти на всеки три страници в текстовете му има дума, която нито един англичанин не би могъл да разбере. Английските актьори изиграват тази дума с много голямо убеждение, без изобщо да осъзнават какво точно казват. И всичко това, защото три-четвърти от пиесите на Шекспир са били записвани от зрители в залата. Те чували някои реплики не съвсем ясно, а оттук идват неточностите и разнородните варианти на неговите творби.

Затова и когато пиша на френски, аз съм задължен да вложа свой смисъл. Той обаче трябва да бъде най-близо до цялостното внушение на пиесата. Понякога се е случвало в английска версия да се избира моето решение, но това е много радко, наистина рядко. Другата възможност е свързана с рекострукцията на една пиеса. Например току-що Питър Брук направи реконструкция на \"Хамлет\" на английски, но без мен.

По принцип аз харесвам смесването на гледните точки в едно произведение. Смятам, че фактът за превеждане на мои Шекспирови адаптации от англичаните не би трябвало да ви учудва. Никога не бих се съгласил да правя филм за Френската революция с френски режисьор, но да работя върху \"Дантон\" с Анджей Вайда, това е друго. Точно докато работихме върху филма Йерузелски взе властта в Полша, много тежко време. За мен това беше възможност за нов поглед върху моята собствена история. Да работя с Бунюел върху френската буржоазия също беше много по-интересно за мен, отколкото да правя това с един французин. Неминуемо много ми даде и творческата среща с чешкия режисьор Милош Форман, с когото работихме върху едно иначе френско произведение като \"Опасни връзки\". Ето, сега пиша сценарий за Русия на 90-те години, режисьор е българинът Георги Балабанов и т.н., и т.н. Впрочем, казаното по-горе важи и за работата ми върху Шекспир.

Да, наистина. Вие сте французин, а Питър Брук - англичанин. Интересно е, че точно вие двамата сте писали книга за Шекспир, адаптацията ви на неговата \"Буря\" също е много популярна - кои посоки за работа и разбиране на Шекспировото творчество следвате?

Има две основни посоки за работа върху Шекспир. Едната е литературно изследване на текста, което чертае смисъла му в дълбочина. Другата е театралната работа, навлизане в пространството на играта. Англичаните казват, че всеки път, когато поставят пиеса на Шекспир, те правят \"acting version\" (версия за игране). Разполагаме с една литературна версия, но с много сценични версии на текстове на Шекспир. Ще дам един точен пример, който ще изясни мисълта ми.

В пиесата \"Мяра за мяра\" централният персонаж, князът, напуска властта и казва, че ще премине в сянка да наблюдава политическия живот оттам. И ето че от тази ситуация се раждат три текстуални версии. Трима записвачи, които са слушали пиесата, са отбелязали различни неща. А на всичко отгоре и трите версии имат смисъл. Първата версия звучи така - \"I never in the sight\" (Аз - никога в сянка), втората - \" I never in the light\" (Аз - никога в светлина) и третата - \"I never in the fight\" (Аз - никога в битка). Значи на единия преписвач му се привиждат битки, на другия - светлини, а на третия сенки, тъмнина. Просто е невъзможно да се знае какво точно е написал Шекспир.

Начинът, по който аз подходих към пиесата обаче, ми даде възможност да открия най-често срещаните, ключовите думи в нея. Тогава за мен тайната в \"Мяра за мяра\" сякаш се разтваряше в думите \"мрак\", \"светлина\", \"сянка\". Един от персонажите в пиесата обаче се казва Лучио, което значи Светлина. И така между трите версии \"сянка\", \"светлина\" и \"битка\" аз избрах \"светлина\", тъй като тази дума най-добре се връзваше с цялостния смисъл на текста.

Шекспир идваше да ме вижда по време на работата ми, той присъстваше и в моя ден на лутане сред думите... (Смее се.) За мен Шекспир е най-взискателният майстор на словото, защото само два часа работа върху неговото творчество и вие се изкачвате на върха, достигате най-високото човешко ниво, просто няма по-високо от това. Това е един много приятен човек, даже малко срамежлив. Той гледа многозначително и казва: \"Да, да, не е зле, но виж, на английски е по-добре...\". Как ви звучи, а? Когато си с Шекспир, все едно си на училище. Сега аз съм много по-възрастен от него, но продължавам да се чувствам като скромен студент пред големия професор. Затова съм доволен, че ме подсетихте за него. Аз дори го наричам \"Големия Уили\", тъй като докосването до Шекспир е наистина необикновено.

Въпросите зададе Милена Михайлова

Литературен вестник /13.06-19.06.2001 г.