Шедьоврите на световната литература са кариатидите,които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух.Във всяко време,когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации,великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието,хаоса и неверието.Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература.
"Сред нас наистина има зверове и техният брой е неизвестен... Ние все още не знаем на какви скрити инстинкти се подчиняваме. Нашите немощни и преходни личности са само безкрайно малки вълнички в океана от велики, вечни и слепи сили, вълнички, под които постоянно се усеща бездната... Именно това изразява "Човекът-звяр" с меланхолична и сурова величественост."