Чета книгата в оригинал и е изключителна засега! Окончателното ми мнение ще мога да го дам, след като я прочета! Честно казано, заглавието е трудно преводимо, но така преведено ми идва доста тромаво!
Всичко свое нося със себе си
Автор: Херта Мюлер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 254 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 228 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542807919 |
| Баркод | 9789542807919 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Херта Мюлер, носителката на Нобелова награда за литература за 2009 г., е родена в Румъния през 1953 г. Живее в Берлин от 1987 година. Отхвърля битието под абсолютен контрол в родната си страна и избира свободата на литературата.
"Всичко свое нося със себе си" е романът, с който тази европейска писателка от голяма величина за първи път се появява на българския книжен пазар.
"В коридора баба каза: ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ. Взех това изречение с мен в лагера. То се превърна в мой съучастник. И понеже се върнах, мога да кажа: такова изречение поддържа човек жив заедно със съкровищата му - малките, на които пише "ето ме тук", по-големите, на които пише "помниш ли" и най-хубавите обаче, на които ще пише "там бях аз". Но междувременно знам, че върху моите съкровища е написано: ОСТАВАМ ТАМ. Че лагерът ме е пуснал да се върна вкъщи, само за да прочета, че на моите съкровища пише: ОТТАМ НЯМА ДА СЕ ИЗМЪКНА."
Много харесах книгата. Авторката има добър стил, езикът й ме впечатли със своята образност и чувственост, дори тази дума да не ви се струва на място за толкова този тежък роман... Симпатизирах на главния герой/ и разказвач/ през цялото време, но най-вече накрая, когато видях последиците от лагера и невъзможността да се избяга от тях...
Набелязах си друга нейна книга "Още тогава лисицата е била ловец"
Страхотен и тежък роман различен стил, което прави Херта неповторима. Аз вече си купих "На този свят човекът е голям фазан".
Много добра! Адмирации...
Сто пъти лайк! Изключителен текст...
Велика книга наистина! Разтърски ме! Как не можете да я дочетете, бе хора, аз не можех да я оставя. А стилът е повече от класа...
Трудно смилаем стил, за съжаление. Очаквах повече. Едва стигнах до средата и я захвърлих.:)
Велика книга! Айде, няма ли да има и следваща?
От малкото автори, които не са с награда заради политически причини, а и защото е голямо перо!
Едва я дочаках тази книга да излезе на пазара...а сега едва едва ми върви и с мъка ще допъпля до финала..не че книгата не носи емоции, напротив все пак е разказ за битието на нашия герой в руски трудов лагер.. въпреки това книгата за мен е на светлинни години от шедьоврите в бранша "Искрица живот" на Ремарк и "Цар плъх" на Клавел.
чакам с нетърпение книгата на Херта, един от най-добрите текстове на нобеловата лауреатка
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Лагерната тематика има своето място в литературата благодарение на такива писатели като Ал.Солженицин, Варлам Шаламов, Стефан Бочев. Това са хора, които по една или друга причина са минали през лагерите на тоталитарната държава, имали късмета да оцелеят и да ни разкажат своята истина за този затворнически свят.
Херта Мюлер също преминава през чистилището на ГУЛАГ и оцелява, но има някой съществени разлики на пръв поглед от своите предшественици. Тя е жена, освен това е представител на западноевропейската цивилизация, в която характерно е изначалното стремление към свободата за разлика от източноевропейското мислене.
Четейки обаче тази книга откриваме, че независимо от произхода, пола, възрастта и т.н., човешкото същество преживява по един и същ начин беззаконието и произвола, агресията и омразата. Оказва се, че във всеки от нас е кодирана първичната съпротива към всяка форма на принуда. Тази съпротива някой е наричат Свобода. Но както се казва и в книгата, лагерът винаги оставя своя отпечатък върху личността, на този който е преминал през него. Оцеляват само тези, които успеят да запазят повече от човешкото и по-малко от лагерното в себе си.
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив
