Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книгата е любопитен разказ за човешките (в частност кралските) слабости и заблуди. В началото на новото хилядолетие е ясно, че монархическата власт се крепи на политическата воля на обществото. И на убеждението, че алтернативата също си има недостатъци. „Успеят ли да се доберат до държавния печат'' много републиканци са решавали да направят властта си доживотна и наследствена. Примери: Оливър Кромуел, Наполеон; комунистическите лидери управляваха на практика като монарси, а в Северна Корея властта се предаде от баща на син. Президентските кампании пък много напомнят на обикновените реклами, в които се изтъкват предимствата на даден продукт за сметка на друг. Така че въпросът република или монархия все още занимава умовете.
Доста пикантни подробности от живота на британските монарси, и не само на тях, има в книгата. Опитите на балкански владетели в края на XIX и през XX в. да създадат династии в нашия размирен регион също са описани. Определено си струва да прочетете „За крале и кралици". Дава много поводи за размисъл.

Британският журналист Джереми Паксман отново пленява с една весела и същевременно сериозна книга за монархията. Какво е да си крал и кралица днес?
Може би европейските монарси са имали по-големи права, повече отговорности, а на тях се е гледало с по-голямо уважение в миналото, като представители на една сякаш изначална институция, но нима днес техните съдби и личности, техните семейни скандали, не ни вълнуват по-малко? Какви са механизмите на кралската власт днес, а и в миналото? Отговорите са смели, а доказателствата интригуващи. Дори можем да простим на автора увличането по някои забавни клюки за сметка на по-скучната истина – като епизода с избора на принц Фердинанд за български монарх.
Но този факт трябва да приемем по-скоро за закачливо намигане на автора, което не е инцидент в книгата. Всъщност Паксман доста умело се плъзга в острите завои на кралските интриги. Те сигурно ще се сторят по-забавни на хората, които са споделят британското чувство за хумор.
Като умел журналист и публицист Паксман отново е на ниво и определено знае как да улучи подходящите теми – и да ни убеди, че да си монарх не е лесно. Нито в приказките, нито в истинския живот.