С тази книга открих аскетичния, но безкрайно въздействащ стил на Елена Феранте! "Гениалната приятелка" е много по-епична и написана с размах, а тази е рефлективно, интимно преживяване. препоръчвам и двете!
Дни на самота
Автор: Елена Феранте
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Дария Карапеткова |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 197 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545297014 |
| Баркод | 9789545297014 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Олга, щастливо омъжена майка на две деца, съвсем неочаквано се оказва изоставена от мъжа си. Следва разкритието за една продължителна изневяра, шокът от загубата на сигурния и улегнал семеен живот. На фона на аристократичния и сдържан пейзаж на Торино неаполитанката Олга използва дългите дни на самота, за да потърси дълбоко в себе си обяснение за внезапната криза и да излезе от блатото на депресията. На помощ й се притичва безличен и стеснителен съсед, който се оказва виртуозен музикант...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Средностатическо семейство с две деца. Без предварителни индикации съпругът напуща домашното огнище.Оказва се кризата на средната възраст и влюбване в 20 годишна жена.Какво остава за съпругата – децата, домашния любимец, неплатените сметки и депресията? Кога идва оттласкването от дъното? Необходим ли е помощник?
Нов ултрамодерен изказ, нетипичен за жена творец.
Нов ултрамодерен изказ, нетипичен за жена творец.
Марияна Ангелова - Хеликон, Стара Загора
Книгата е пропита от болка и депресия, след като още в самото начало главната героиня е изоставена от своя съпруг. Дали изминалите 15 години брак са пропиляни? Може ли майка да започне да мрази децата си? Една злощастна съвкупност от обстоятелства ще я свари абсолютно неподготвена да се справи и това ще бъде нейното истинско изпитание. Дали ще успее сама или ще и е нужна помощ, това ще разберете в самия край на книгата.
Веселина Желева - Хеликон, Бургас
Наскоро гледах повторно чудесния филм на Клод Бери „Единият си тръгва, другият - остава” и после се замислих за книгата на Елена Феранте, която разказва за края на един брак, но от гледната точка на единия – този, който остава.
Краят винаги е неочакван. А въпросите са хиляди: ” Защо... Какво направих... Къде сгреших... Ще се върне ли... Ще се върне... Трябва... Но дали... Мога ли да продължа сама... Имам ли сили... Има ли смисъл... Защо на мен... Защо... Защо... Защо...”
А отговорът е прост: „Защото вече не съм щастлив с теб...” „Но как е възможно... Аз съм... Аз те обичам... Имаме дом... Имаме деца... Децата...” „Но къде съм аз в цялата тази история... Къде сме ние...”
Смисълът на заедността е в умението да правиш другия щастлив, да го караш да се чувства всеки ден жив, енергичен и способен да се пребори с целия свят... Загубата на чувството, че летиш, когато си с другия, те приземява... Един ден се събуждаш и разбираш, че не можеш да продължаваш повече така... Защото с примирението и отказа от естественото си право да бъдеш щастлив губиш най-важното, което имаш – себе си...
Макар да напомня удивително по своя сюжет романът на Симон дьо Бовоар „Сломената жена”, „Дни на самота” на Елена Феранте е по-скоро един безкраен монолог на ужаса, болката и омразата, които изпитва всеки изоставен...
Това е разказ за ада, през който трябва да мине една жена, преди да разбере, че всеки край е не просто свършек на нещо, а и шанс за ново начало – стига да съумееш да го разбереш навреме...
Краят винаги е неочакван. А въпросите са хиляди: ” Защо... Какво направих... Къде сгреших... Ще се върне ли... Ще се върне... Трябва... Но дали... Мога ли да продължа сама... Имам ли сили... Има ли смисъл... Защо на мен... Защо... Защо... Защо...”
А отговорът е прост: „Защото вече не съм щастлив с теб...” „Но как е възможно... Аз съм... Аз те обичам... Имаме дом... Имаме деца... Децата...” „Но къде съм аз в цялата тази история... Къде сме ние...”
Смисълът на заедността е в умението да правиш другия щастлив, да го караш да се чувства всеки ден жив, енергичен и способен да се пребори с целия свят... Загубата на чувството, че летиш, когато си с другия, те приземява... Един ден се събуждаш и разбираш, че не можеш да продължаваш повече така... Защото с примирението и отказа от естественото си право да бъдеш щастлив губиш най-важното, което имаш – себе си...
Макар да напомня удивително по своя сюжет романът на Симон дьо Бовоар „Сломената жена”, „Дни на самота” на Елена Феранте е по-скоро един безкраен монолог на ужаса, болката и омразата, които изпитва всеки изоставен...
Това е разказ за ада, през който трябва да мине една жена, преди да разбере, че всеки край е не просто свършек на нещо, а и шанс за ново начало – стига да съумееш да го разбереш навреме...
Ваня Хинкова – Хеликон Русе
Когата Олга е изоставена от съпруга си заради друга жена с години по-млада от нея, животът й се преобръща. Това вече не е нейният живот. Това вече не са нейните деца, които е отгледала и обичала. Това вече не е нейното куче, за което се е грижила. Това вече не е нейният дом, а крепост, стражарят на собствената й апатия и падение. Това вече не е старата Олга, която говори тихо и възпитано. Вулгарен език, викове, нервни изблици... Това е новата Олга! Самотата и страданието обаче далеч не са най-страшните неща, които я сполетяват. Край нея с тихи и все по-бързи стъпки започва да се промъква физическата, емоционална и психическа нестабилност. Кое е по-страшно? Да загубиш мъжа до себе си или самообладанието и разума си?
Романът на Елена Феранте завладява с един безкрайно близък език, приковава вниманието и не те оставя безучастен да самия край. „Дни на самота“ не е нравоучение, а пример. Пример за това, че трябва да достигнеш самото дъно, за да започнеш бавно да се изкачваш нагоре.
Романът на Елена Феранте завладява с един безкрайно близък език, приковава вниманието и не те оставя безучастен да самия край. „Дни на самота“ не е нравоучение, а пример. Пример за това, че трябва да достигнеш самото дъно, за да започнеш бавно да се изкачваш нагоре.
Веселина Ангелова - Хеликон,София - Витоша
Написан в задъхано, почти истерично кресчендо, този роман проследява драмата на изоставената жена. Новата ситуация за нея е шокиращо несправедлива и постепенното и осъзнаване е в основата на сюжета, проследен с цялата прямота и безпардонност на страдаща жена. Умело и задълбочено Феранте прави дисекция на една връзка и открива причините за женската самота.
Юлия Калановска, Хеликон София - Стамболийски
Вероятно родена в Неапол през 1943 г., италианската писателка с малко вероятното име Елена Феранте общува с читателите си само чрез своите издатели, които се боят, че ако разкрият самоличността й, тя ще престане да пише. Елена Феранте е автор на 9 романа, една автобиографична книга и детска книга с илюстрации.
Свръхуспехът настъпва, когато тя поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър „Гениалната приятелка” (ИК „Колибри“, 2016), номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра! През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име“, втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. „Тайм“ включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А „Историята на изгубеното дете“, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл.
Няколко от книгите на Феранте са филмирани. По неаполитанската тетралогия беше създаден телевизионен сериал с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. През май 2020 г. Netflix обяви, че се работи по нова филмова поредица, вдъхновена от последния засега роман на Елена Феранте - Измамният живот на възрастните.
Свръхуспехът настъпва, когато тя поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър „Гениалната приятелка” (ИК „Колибри“, 2016), номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра! През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име“, втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. „Тайм“ включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А „Историята на изгубеното дете“, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл.
Няколко от книгите на Феранте са филмирани. По неаполитанската тетралогия беше създаден телевизионен сериал с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. През май 2020 г. Netflix обяви, че се работи по нова филмова поредица, вдъхновена от последния засега роман на Елена Феранте - Измамният живот на възрастните.
