През XV век холандецът Йеронимус Бош рисува знаменитото си платно "Корабът на глупците". През XVI век елзасецът Себастиан Брант пише прочутата си сатира "Корабът на глупците". През 1965 г. американецът Стенли Креймър създава филма "Корабът на глупците". Има и още: комикс "Корабът на глупците", научно-фантастичен роман "Корабът на глупците", рок-група "Корабът на глупците", интернет-портал "Корабът на глупците"… Тази забележителна "интертекстуалност" или "мултимедийност" намира своя великолепен завършек - засега! - през 2001 г. в пародийния литературен римейк на британеца Грегъри Норминтън, озаглавен (че как иначе!) "Корабът на глупците".

Наричан "младият гений на съвременната британска литература", Грегъри Норминтън (р. 1976) е преподавател, еко-активист и главно писател с изключителен талант на разказвач, с любовно отношение към думите и според единодушното мнение на критиката - с огромно бъдеще. ("Корабът на глупците" е първият му роман. Написал е още Arts and Wanders и Ghost portrait.) Точно като в картината на Бош, и в романа на Норминтън на някакъв странен кораб с разклонено дърво вместо мачта плават неизвестно накъде монах, монахиня с лютня, един спящ пияница, един каещ се пияница, една жена-пияница, клоун, чревоугодник, плувец и трима хористи. И докато плават, си разказват истории. Истории, с които авторът - творец с нестандартна ерудиция и изумително въображение - хвърля насмешлив поглед към Рабле, Чосър, Умберто Еко, препраща ни към древността, митологията, средновековието, двайсет и първи век и ни предлага едно рядко забавно четиво с уникално богат и оригинален език, жива наслада и за неизкушения читател, и за преситения ценител.