В книгата си "Морал и социология" той разглежда социологията като въвеждаща два типа нови размишления спрямо философската традиция: изучаването на социалните факти и анализа на социалното действие. Разделението между двете дисциплини е следвало да бъде приглушено от първоначалния интерес на социолозите към моралните въпроси. Ала философията не се е занимавала с въпроса за преплитанията между морала и социалната иманентност. Социолозите са решили, че могат да не се задълбочават в концептуалното и нормативното съдържание на моралността и да я разглеждат като отделна за всяка култура или социална група идеологическа област, чиито детерминанти и социални ефекти е достатъчно да схванем. В резултат се е получило постепенното заличаване на темата за етиката в социологическите изследвания в собствения смисъл на думата, макар че тази тема е продължавала да съществува при публичното изразяване на позиция от страна на социолозите.
Патрик Фаро се опитва да възстанови мястото на философията и етиката в социологическата теория, за да станат възможни познанието и разпознаването на етиката в практическите оправдания или мотивации на обществените субекти.