Книгата е плод на дългогодишни проучвания сред българите в Унгария, осъществени от екип при Института за фолклор. Изследването съчетава две гледни точки: на институциите и на самите представители на общността. Анализирани са дейностите на българските културни институции, свързани както със съхраняването и поддържането на българската културна идентичност и утвърждаването на българите в приемното общество, така и с формите и начините, по които се осъществява културният обмен между България и Унгария. Въз основа на разказите за преживяното са откроени емблеми на етнокултурната идентификация и аспекти на интеркултурните взаимодействия. Контактът с българи зад граница въздейства но особен начин и насочва към саморефлексия. Кара ни да потърсим отговори на въпроси, които обикновено не си поставяме: Какво всъщност означава да си българин? Как осмисляме националните символи? Каква духовна нагласа и отвореност на съзнанието са нужни, за да живееш и да се утвърдиш в чуждоетнична среда?