Дяволската дъскорезница кн.4; Поредица от злополучия

Някой път през живота си - и то много скоро - може да зачетете една книга и да забележите, че първото изречение на някои книги често издава каква е историята, разказана в книгата. Да кажем, че една книга започва с изречението „Имало едно време цяло семейство хитри катерички, заселило се в хралупата на едно дърво", тя вероятно ще съдържа история, пълна с говорящи животни, които вършат какви ли не пакости. Друга книга, която започва с изречението „Емили седна и се загледа в купчината палачинки с боровинково сладко, които майка й беше приготвила, но толкова се притесняваше при мисълта за летния лагер, та не й се хапваше дори залък", вероятно ще съдържа история, пълна с кикотещи се момичета, които си прекарват страхотно весело. А книга, която започва с изречението „Гари подуши кожата на чисто новата си бейзболна ръкавица и зачака нетърпеливо откъм ъгъла да се зададе най-добрият му приятел Лари", вероятно ще съдържа история, пълна с изпотени момчета, които спечелват някакъв трофей. И ако харесвате пакости, веселби или трофеи, ще знаете коя книга да четете и бихте могли да изхвърлите останалите.
Но тази книга започва с изречението „Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака, впериха очи в навъсения мрак на Граничната гора и се чудеха дали животът им някога ще се подобри поне мъничко" и вие би трябвало да познаете, че историята, която следва, ще се различава много от историите за Гари или за Емили, или за семейството хитри катерички. А това се дължи на простата причина, че животът на Вайълет, Клаус и Съни Бодлер е коренно различен от живота на повечето хора, като разликата се състои преди всичко в количеството нещастия, ужас и отчаяние, които ги сполетяват. Трите деца просто нямат време да вършат какви ли не пакости, защото бедите ги следват където и да отидат. Те не са прекарвали страхотно весело, откакто родителите им загинаха в ужасен пожар. А единственият трофей, който биха могли да спечелят, би могъл да е някакъв вид „Първа награда за неволя". Страхотно нечестно е, разбира се, че бодлерчетата имат толкова много тревоги, но такава е историята. И сега, след като ви казах, че първото изречение на книгата ще е „Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака, впериха очи в навъсения мрак на Граничната гора и се чудеха дали животът им някога ще се подобри поне мъничко", ако искате да избегнете една неприятна история, най-добре ще бъде да захвърлите тази книга.
Лемъни Сникет