Бюрокрация, чиновническо скудоумие, уродлива еснафщина, развихрена до абсурдност идеологическа надъханост, политически калъпи и стереотипи, в които трябва да се вместят животът и хората - ето какво разкриват по най-комичен начин Иля Илф и Евгений Петров, обвинявани от раповската критика през трийсетте години на XX век в "липса на дълбока ненавист към класовия враг". Без да се поставят в ролята на изобличители, те разголват чрез светлината на сатирата гротескната действителност, скрита под претенциозната фасада на съветския строй. Виртуозно написани и неудържимо смешни, разказите създават мощна панорама на едно парадоксално общество и безумствата на управлението.
Сборникът включва и разкази, които у нас се издават за първи път.

Беше време, когато романът се наричаше "творчески документ". Стиховете също бяха документ. И това напомняше повече не на изкуство, а на паспортно гише. "Предявете документа си и минавайте. Другари, без документи входът е забранен."
Иля Илф

Забавно и прекрасно четиво, разказите на Илф и Петров осветляват читателя повече, отколкото дузина социологически и политологически трудове.
Исак Б. Сингьр

Илф и Петров не бяха сиамски близнаци, но пишеха заедно, живееха в пълно разбирателство. Те се допълваха един друг - хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.
Иля Еренбург