В последните десетилетия нуждата от публични дейности нараства и се наблюдава съпътстваща тенденция за търсене на външни форми за осъществяването им, какъвто е публичният аутсорсинг.

Книгата на Симеон Петров е опит да се внесе концептуална яснота за същността и природата му, защото той често се приема за даденост и не се поставя в по-широките управленски рамки. Акцентът е върху предоставянето от външни организации на вътрешноадминистративни дейности и публични услуги, които са финансирани с публични средства и могат да бъдат предоставяни алтернативно и вътрешно, а цялостната отговорност за тези дейности и услуги остава в публичния сектор. Ролята на държавата не е строго фиксирана и затова публичният аутсорсинг следва да е много повече инструментално, отколкото идеологически мотивирано решение, иконометрично изчисление или технократска тенденция. Актуалният въпрос вече не е дали дадена институция е публична, или частна, а как се използват публичните средства и каква е добавената публична стойност. В настоящия текст алтернативните варианти за предоставяне на функции и услуги са разгледани заедно.