Авторската многогласна църковна музика в България след Освобождението до края на XX и началото на XXI век е специфичен обект на изследване от български музиколози като Добри Христов, Петър Динев, Агапия Баларева, Юлиан Куюмджиев, Светла Куюмджиева, Елена Тончева, Кристина Япова, Стефка Венкова, Весела Гелева, Димитър Григоров.

Голяма част от първото поколение български композитори имат нелеката задача да преосмислят църковнопевческото наследство и да създадат художествена църковна музика. Като църковни диригенти те имат възможността на практика да покажат интегрирането на многогласната църковна музика като жанр в творчеството си. Център на композиторския интерес става Литургията на св. Иоан Златоуст. Продължител на унаследената традиция от първото поколение автори на църковна музика и пряк участник е Ангел Попконстантинов – третият по ред диригент на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. За съжаление, в научната литература по музикознание няма изследване върху творчеството на този български композитор и диригент. Настоящото съчинение си поставя задачата да запълни тази празнота. Това обуславя както избора на темата на изследването, така и нейната актуалност.