Хайдутството е историческо явление в балканските и българските земи през периода на османското владичество в тях. И макар да е сред основните теми в българската и балканската историография, то все още е едно от спорните и дискусионни явления. От Освобождението на България от османска власт до днес е изминал вече почти век и половина, но темата за същността на бъларското хайдутство продължава да се отличава с актуалност.

Темата в настоящото изследване е ограничена в рамките на първите три столетия под османска власт, като се разглеждат отделни прояви и от последната четвърт на XIV век. Хайдутството в българските земи през този период се отличава от това през периода на Възраждането (XVIII-XIX век), когато в него започват да навлизат елементи и от друго социално явление, кърджалийството, а по-късно с термина "хайдути" започват да се наричат и участниците в националноосвободителните борби.

Периодът XV-XVII век дава добра възможност да бъде анализирано хайдутството в неговия първоначален вид. Така, както то е било възприемано и от живеещите през този период в българските земи представители на различните конфесионални и етнически общности.