Ренесансът ни учи на нещо критично важно за нашето бъдеще: технологичният и интелектуалният прогрес са само инструменти. Те могат да издигнат човечеството до Сикстинската капела, но могат и да доведат жестокостта до нива, невиждани в човешката история.

Днес, когато сме на прага на нов дигитален ренесанс, най-важният въпрос не е колко мощен ще е нашият изкуствен интелект, а какви ценности ще заложим в него: тези на хуманизма или тези на макиавелизма на алгоритмите.

Дали вече не живеем в свят, управляван от такива „невидими Борджии“, които оптимизират нашето внимание и поведение с алгоритми, за чието съществуване дори не подозираме?