„Нещата трябваше да се подобрят и от нас зависеше дали светът ще се промени към по-добро.“ За кой момент става дума при това минало време и кои са онези политически очевидности, за които Хабермас казва, че са напоявали нуждата от философско просветление?

В тази книга несъмнено най-ярката звезда на социалното и философското мислене днес, Юрген Хабермас, разказва за мотивите, движили творчеството му, за интелектуалните и политическите обстоятелства, сред които се е развивало то, за обратите му през десетилетията. Споделя – понякога до затрогване, което хваща за гърлото – за дълбоко променили го четива и срещи. В разказите оживяват някои от най-големите световни мислители. И се очертава богата мрежа от отношения, но и сложно пресичащи се и разминаващи се идеи – интелектуалната карта на XX век и до наши дни.

Централни понятия и аргументативни стратегии на самия Хабермас се преливат с наблюдения и свидетелски участия в културни и политически тенденции: едно живо настояще, в което той страстно отхвърля „неприличната склонност“ на интелектуалеца да стои удобно мълчалив. И призовава, при целия оправдан песи­мизъм в оценката на световната ситуация и при целия оправдан скептицизъм относно силата на нашия разум да задвижи нещо светло в политиката и историята, „да не се позволява на пораженството да има последната дума“.