Динамичната дидактика не е просто адаптивен подход, а цялостна концептуална парадигма, очертаваща изследователска рамка, която отговаря на предизвикателствата на съвременното бързо променящо се общество. Тя обособява границите на динамичния конструкт - обучение, което се основава върху адаптивността, гъвкавостта и необходимостта от динамика в образователния процес, като разглежда обучението в качеството му на отворена система, способна да се променя във всеки един момент.

Настоящото научно-теоретично концептуално изследване на Красимир Костов има за цел: да подпомогне изясняването на необходимостта от въвеждането на педагогическа динамика в преподаването, която да е в унисон и да отразява глобалните промени в съвременния бързо променящ се (динамичен) свят, т.е. трябва да се направят феноменологичен анализ и синтез на динамичната дидактика, пречупени през призмата на диалектическата абстракция. Основният мотив е насочен към необходимостта да се вникне по-задълбочено в проблематиката на тази многосъставна материя, тъй като тя оказва съществено влияние върху причините на нововъзникващите или вече възникналите процеси. Обучението като процес е сложен и динамичен, обособен от множество обективни и субективни фактори, забележими или незабележими, отчитани или неотчитани. Така взаимодействието между учител и ученик е предварително рационално разработено и организирано, целенасочено и преднамерено, осъществявано в институционална среда. Субектите в този бинарен процес могат да се разглеждат като уникални динамични биологични системи, които се намират в непрекъснато взаимодействие в специфична училищна среда, която е основен фактор на влияние върху участниците в цялостния процес на обучение. В този контекст общата ефективност е в правопропорционална зависимост от взаимоотношенията между участниците и от средата, която в контекста на динамичната дидактика се проявява като отворена система, намираща се в непрекъсната динамика на сложно вътрешно развитие, зависещо от индивидуалните и общите цели.