Екатерина Гаджева е еколог по професия и поет по душа. Стиховете са нейното бягство от сивотата на деня, нейният порив към красотата, към светлото в човека. Казват, че поезията е огледало на душата, а нейната, като фина мембрана резонира с човешката болка и радост, претворявайки ги в изкуство. Издигнала се над злободневието и пошлостта, Екатерина избира да вижда чудото в живота и тихичко ни напомня: Духът е храм и имаме крила.

Феникс

Не позволявай нищо да те угаси,
макар и непрогледен да е мракът,
дори да няма никакви звезди
и тъмна нощ зад ъгъла да чака.

Дори и да е трудно, да боли,
знай, огънят не бива да догаря.
Не давай на света да те сломи,
не се превръщай в пепел след пожара.

И нека пламъкът, запален в теб,
не прегори – угасваща жарава.
Човекът става истински човек,
когато в мрака светлина раздава.