Драги читателю,

в ръцете си държиш едно ранно философско произведение обосноваващо християнството като противовес на езичеството, чрез убийствена критика на езичеството.
За живота на Тациан знаем съвсем малко. Той е живял във втори век. Бил ученик на мъченика Юстин. След смъртта му той се е оттеглил в Сирия. Счита се, че е един от основателите на секта на енкратитите, които са се отказвали от брака, наричайки го блудство, от месото и виното и са водили изключително аскетичен начин на живот. Официална християнско догма счита схващанията на Тациан за християнството за ерес. Това най-добре е изразено от Ириней Лионски в книгата „Против ересите“: „…Първият, който въведе тази хула, беше Тациан, който, като ученик на Юстин, докато беше с него, не изразяваше нищо подобно, но след неговото мъченичество се отклони от Църквата и, подтикнат от мисълта да бъде учител, като най-превъзходен пред другите, състави свой собствен образ на учението.“

Тациан е автор на много произведения, но от тях е запазен само настоящия труд.

Първо нека споменем, че Тациан е изключително добре образован учен на древността.
„…пътувал съм из много страни, сам съм се занимавал като софист с вашите науки, изучавал съм изкуствата и различни изобретения и накрая, живеейки в Рим…“, 35.

Подлагайки на рационална оценка действащите в Рим форми на обществен живот, той се натъква на безброй противоречия, което го води да се отрече от езичеството и прегърне християнската религия:

„…Ето какво, елини, написах за вас аз, Тациан, последовател на варварската философия, роден в асирийската земя, който първоначално следваше нашето учение, а после прие това, което сега изповядвам“, 42.