„Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно – за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит е там, въпреки че текстът пази спрямо него теоретична дистанция. Защото Явор Гърдев от първа ръка знае как се актуализира и на какви рискове е изложена властта, чрез която режисьорът мобилизира текста, актьорите, публиката и дори външната среда на едно представление. Именно това привилегировано знание в първо лице му позволява да види дефицитите на теориите, които работят с плоско и само негативно понятие за „власт“ и които схващат властта изцяло като външна принуда, която е изначално несправедлива и трябва да бъде отхвърлена. През въпроса за властта на театралния режисьор той се опитва да изгражда една по-цялостна философия на властта, която е и философия на свободата. Гърдев през философия на театъра разгръща по-цялостен философски проект. Той прави философия. И това може само да бъде приветствано.“
~Проф. д-р Димитър Вацов