На първо място искам да кажа, че тази книга („П? на запад, най на запад - Япония“) не е за Япония като за Япония. У нас специалисти по Япония – дал господ. Бих казал дори, че са учудващо много за размерите на страната ни, а и за разстоянието между Балканите и Източна Азия. Но моят опит като историк ми говори, че в доста случаи хората не се вслушват в т.нар. специалисти, а предпочитат недотам обоснованото мнение на лаика. Може би една от причините е и това, че специалистите са твърде праведни, те разбират от всичко, смъртоносно сериозно се отнасят към предмета на своите интереси, а както е известно, „прекален светец и богу не е драг“. Поради ограничеността на знанията си лаикът е много по-близо до незнаещия, който по-лесно го възприема като свой събрат. Съвсем не твърдя, че впечатленията ми са верни, но с пълна отговорност заявявам, че са си мои, т.е. напълно вероятно е и да са погрешни. Аз самият се блазня от мисълта, че съм специалист в друга област, та тук мога да си позволя разкоша да бъда само относително добре информиран лаик. А лаици все пак са 99,9% от тези, които посещават Япония.

Така че моите бележки, в чиято основа са залегнали писмата, които изпращах на приятелите в продължение на година, нямат кой знае какви претенции. Не съм искал да изрисувам мащабно пано на съвременна Япония – perish the thought: далеч съм от тази мисъл, както казват англичаните. Не се стремя да зашеметя читателите с една картина, която ще ги остави хълцащи от възторг или заслепени от самосъжаление. По-скоро имам скромната амбиция да представя пред българина една страна тъй, както е видяна от неспециалист, страна, с която България живее хем едновременно, хем – за свое собствено съжаление – в някакво друго историческо време. Отдавна съм се убедил, че един от основните недостатъци на историята като такава е, че макар нещата формално да стават едновременно, те май се случват по различно време за различните народи, които уж живеят в едно и също днес (в това отношение не съм откривател, а по-скоро последовател). Та за съжаление, разликата между реалното българско време и това в Япония по груби и оптимистични сметки върви към половин век.

Иван Илчев