Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Не, няма грешка в заглавието. Пъпната връв прераства в пътна. Придружава ни през целия ни житейски път. Понякога ни храни, друг път ни трови или поглъща. Но винаги я има. Ако го знаем, започваме да разбираме какво се случва с нас. Ако го осъзнаем, започваме да имаме власт над миналото и над сегашното. Относителна власт. Защото миналото няма как да бъде променено, то може само да бъде проумяно. И да се изберат онези чисти, здрави, свидни части от него, които вграждаме в сегашното. А какво да правим с останалото – с непоправимо счупените парчета?

Тази книга говори с два гласа. С гласа на едно малко момиченце и на една зряла жена, вече майка. Тези гласове принадлежат на един и същ човек. Момиченцето се е свило в едната стая на дома, а пияният баща удря майка ѝ в съседната стая. Чели сме в много книги как се чувства жена, подложена на насилие от съпруга. Но какво знаем за детето, което е свидетел на насилие? Как го преживява то, какво чувства, какво мисли? Момиченцето в тази книга се моли с най-древната молитва на децата: нека майка ми остане жива, дано той не я убие!

Наталия Делева е израснала в България, сега живее в Лондон. Героинята ѝ също. Наталия Делева има щастливо семейство в английската столица. Не и героинята ѝ. Малкото момиченце от книгата е избягало далече, но и там се е натъкнало на спомените си – бащата е насилник, майката страда, дали не страда заради нея? Срам и вина – чувства, от които животът ръждясва.

Тази книга, която се чете плавно и леко, всъщност не е лека. Всеки ще открие по нещо от себе си в героинята. Всеки ще преживее свои тежки спомени. И когато я прочете и затвори, ще знае повече за себе си.

А оня въпрос какво да правим със счупените парчета от миналото си? Пътят до тях е дълъг, но може да бъде извървян и те да бъдат разчистени само по един начин – с прошка. Към оня, който е натрошил детството ти, но и по-трудното – към себе си.