"Писането на стихове прилича на игра на гатанки с душата ми. Първоначалното въодушевление долита от нея, а после замълчава и трябва аз да отгатна как ще продължи. Финалът на някои от стиховете не веднъж ме е изненадвал. Например Вихрен бяг. Писах го по снимка, която случайно ми попадна и харесах. Започнах го без ясна идея накъде върви, нито как ще завърши, но емоцията беше силна. Горска фантазия също е един от тях.

Каня ви да надникнете в третата ми стихосбирка, която обещавам ще ви зареди с пролетно настроение, а на книжната си рожба пожелавам да ви вдъхновява!"
Евгения Михалска