Атанас СВИЛЕНОВ: „Книгите „Село" (1975) и „Памет" (1979) наложиха в младата ни поезия Марин Георгиев като едно несъмнено дарование. Днес той е професионален литератор с име. От него четем интересни критически статии и рецензии, остропроблемни публицистични текстове, стихове за деца.”

Ивайло ПЕТРОВ: „Четох и проникновеното ти и умно слово за Илия Волен, за което могат да ти завидят и най-добрите критици. Ти не го интерпретираш, ти го откриваш, поне за мен, защото не съм чел много критически статии за него.”

Тончо ЖЕЧЕВ: „Марин Георгиев се е домогнал до свой прочит на класически произведения, дал е своя интерпретация на възлови фигури в историята и особено съвременността на българската литература, преот-крил е по свой и нов начин творчеството на редица писатели. Смятам постижение за съвременната критическа мисъл интерпретацията на прозата на Илия Волен, ново е изложеното възприемане на поезията на Никола Ракитин, сполучлива е личната характеристика на яворовото творчество.”

Светлозар ИГОВ: „Макар да е поет с ярка литературна и критическа култура, щастливо уравновесил стихийна лирическа дарба и литературна ерудиция и дори критически способности (Марин Георгиев се изявява отлично като критик и публицист).”


Петер ЮХАС, литературен критик и историк: „Много ми харесва, че в „Крах на митологията" си симпатизираш с такава арспоетика, която е далеч от новите постмодерни литературни норми. Литературните ти портрети (П. К. Яворов, Н. В. Ракитин, Д. Дебелянов, Ал. Геров, Ла-мар, Ил. Волен, Ив. Мирчев, Хр. Кацаров, П. Алипиев, А. Германов, К. Павлов, И. Цанев, А. Калоянов) разкриват какви звезди си следвал, за да стигнеш брега.”
- Juhasz Peter, „Ket hazat adott vegzetem” П. Юхас, „Орисан съм на две родини”, 2002, стр. 55.