През 1887 г. излиза статия, в която журналистът Джеймс Брайс критикува учените, доверяващи се на житието на император Юстиниан Велики написано на славянски език от наставника му Теофил (Богомил). Тази статия е покушение над самоличността на един от най-значимите владетели в световната история. Юстиниан е значима личност и по отношение на политическата и духовната история.

След като Брайс пише убийствената си статия, в книгата „Убийството на Юстиниановата самоличност“ се оборват всичките му аргументи против автентичността на славянското житие на Св. благоверни цар Управда-Юстиниан, както този император е канонизиран от българската църква. Освен това се оневинява и Иван Т. Мърнавич, откривателят на lustiniani Vita (житието на Управда-Юстиниан) и Манасиевата хроника, охулен от Брайс като наивник и измамник.

Едно от приложенията е текстът на lustiniani Vita, за пръв път в пълен български превод под експертната редакция на проф. Чилингиров.