Сборникът „Разкази“ е и за подкрепата – онази невидима ръка, която подаваш на някого в труден момент...

В сборника „Разкази“, на Добрина Костадинова, са вплетени всички теми от живота – такива каквито ги виждаме, усещаме и понякога забравяме. Историите са не само думи на хартия. Те са като шепот от вечерния вятър в селото, където хората още отварят врати за непознати и те посрещат с цялата си душа, нищо че и те нямат много. Те са тежките стъпки по калдъръма на миналото, по което ходим всички – едни с усмивка, а други със сълзи в очите.

Малкият град и селото са основните места, в които живеят героите на Добрина Костадинова. Читателите ще видят пъстри дворове, изпълнени с аромат на пролетни цветя и вкусна баница, с дантелени перденца и детски смях, с хора – поставени пред тежки житейски избори и преминаващи през различни трансформации. В разказите оживяват пасторалните картини на забравени села, но със своята автентичност и уют те карат да се чувстваш у дома си. Това не са просто места, а усещане – корен, който или ти дава увереност, или те дърпа надолу. Историите ще ви върнат в онова време, когато бабите разказваха приказки, а децата слушаха с широко отворени очи. Ще ви отключат спомени, които сте мислили за забравени, но които още живеят някъде вътре в нас – тихо напомняйки за себе си.

Любовта – тази неуловима сила, е една от основните теми в сборника и минава като река през всяка история. Сила, която понякога лекува, понякога ранява, но винаги оставя следа. С всеки прочетен разказ ще усещате гъделичкащото чувство, което ни кара да се вкопчим в надеждата – дори, когато наоколо ни се струва, че всичко друго се руши. Но ще видите и тъмната страна на човешките взаимоотношения – домашното насилие, криещо се зад затворените врати, където тишината крещи повече от всякакви думи.