Превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през април 1204 г. драстично променя всичко, което се е случвало на Балканите дотогава. За „една нощ" Византийската империя престава да съществува и на нейно място изниква, като че ли отникъде, една съвсем нова политическа формация - Латинската империя, напълно непозната за вековните реалности на Европейския югоизток. Българската държава трябва спешно да промени и адаптира целите и политиката си съобразно наложените й нови обстоятелства. От този момент и през следващите тридесет и пет години, Латинската империя ще се превърне в основен и постоянен противник на България. Тя ще заеме мястото на Византия като главната заплаха за съществуването на България и бариера пред териториалното й разширение. Освен империята на рицарите, се появяват още нови държави, отломъци от изчезналата Византия, но с амбициите да получат нейното имперско наследство. Новите неизвестни във все по-сложното политическо уравнение на Балканите са контекстът, в който Асеневци създават и защитават българската империя.