След „Алиса в Страната на чудесата“ на френското издателство Soleil (collection Mеtamorphose) на български език излиза и „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“ от Луис Карол, дело на същото издателство и отново с нетрадиционните илюстрации на изявения художник Бенжамен Лакомб (р. 1982 г.), представител на новата френска школа в илюстрацията.
Изданието съдържа и множество приложения: предговор от Бенжамен Лакомб, предговор от Луис Карол (1896), биографии на автора и на художника, както и на българската преводачка на емблематичната творба Жечка Георгиева. Включени са и „Математически истории и логически задачи“, публикувани от Луис Карол през 1880 г. в сп. „Мънтли Пакет“ – забавни случки и загадки, които със сигурност ще заинтригуват младите читатели от дигиталната ера със своя ретро вкус. Добавен е и анализ на новия български превод под надслов „Играта на думи в „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“, който откроява неговите достойнства и находчивото интерпретиране на текста.
Първото, което прави впечатление, е различното заглавие – „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“ (точен превод на английското „Through the Looking-Glass, and What Alice Found There“) вместо познатото досега „Алиса в Огледалния свят“ в преводите на Стефан Гечев и тандема Светлана Комогорова и Силвия Вълкова. А също и умелото доближаване до оригинала и изобретателното предаване на български език на характерните за Луис Карол езикови игри и каламбури.
Включен е и епизодът „Стършел с перука“, без който книгата излиза в продължение на повече от 100 години. Преоткрит е през 1974 г., но е публикуван едва през 1990 г. Появява се за първи път на български език в превода на Жечка Георгиева. Както и в „Алиса в Страната на чудесата“, остроумното претворяване на стиховете отново е дело на утвърдената поетеса и преводачка Кристин Димитрова.
За силата на въздействието на произведението на Луис Карол допринася и уникалното оформление и съчетание на приказния текст и илюстрациите в бароково пищен стил, което, заедно с множеството приложения, прави изданието подходящо не само за деца, но и за възрастни.
Двете книги за Алиса не са за деца, те по-скоро са единствените книги, които ни карат отново да станем деца. - Вирджиния Улф
Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.
Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.
Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.
Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.
Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.
Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.