Отвъд огледалото и какво Алиса видя там

Автор: Луис Карол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Колибри
Брой страници 296
Година на издаване 2024
Корици твърди
Език български
Тегло 1462 грама
Размери 20x28
ISBN 9786190214533
Баркод 9786190214533
Категории Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

След „Алиса в Страната на чудесата“ на френското издателство Soleil (collection Mеtamorphose) на български език излиза и „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“ от Луис Карол, дело на същото издателство и отново с нетрадиционните илюстрации на изявения художник Бенжамен Лакомб (р. 1982 г.), представител на новата френска школа в илюстрацията.

Изданието съдържа и множество приложения: предговор от Бенжамен Лакомб, предговор от Луис Карол (1896), биографии на автора и на художника, както и на българската преводачка на емблематичната творба Жечка Георгиева. Включени са и „Математически истории и логически задачи“, публикувани от Луис Карол през 1880 г. в сп. „Мънтли Пакет“ – забавни случки и загадки, които със сигурност ще заинтригуват младите читатели от дигиталната ера със своя ретро вкус. Добавен е и анализ на новия български превод под надслов „Играта на думи в „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“, който откроява неговите достойнства и находчивото интерпретиране на текста.

Първото, което прави впечатление, е различното заглавие – „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“ (точен превод на английското „Through the Looking-Glass, and What Alice Found There“) вместо познатото досега „Алиса в Огледалния свят“ в преводите на Стефан Гечев и тандема Светлана Комогорова и Силвия Вълкова. А също и умелото доближаване до оригинала и изобретателното предаване на български език на характерните за Луис Карол езикови игри и каламбури.

Включен е и епизодът „Стършел с перука“, без който книгата излиза в продължение на повече от 100 години. Преоткрит е през 1974 г., но е публикуван едва през 1990 г. Появява се за първи път на български език в превода на Жечка Георгиева. Както и в „Алиса в Страната на чудесата“, остроумното претворяване на стиховете отново е дело на утвърдената поетеса и преводачка Кристин Димитрова.

За силата на въздействието на произведението на Луис Карол допринася и уникалното оформление и съчетание на приказния текст и илюстрациите в бароково пищен стил, което, заедно с множеството приложения, прави изданието подходящо не само за деца, но и за възрастни.


Двете книги за Алиса не са за деца, те по-скоро са единствените книги, които ни карат отново да станем деца. - Вирджиния Улф

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети