Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва да махнат, че да те качат горе при него чист.

Затуй, оглеждай се и току-виж някой ангел ти светнал. Айде, сега заспивай. Чуваш ли, заспивай и сънувай сън, в който никога вече няма да е днес. Утре всичко ще засвети и пътят ти ще огрее в добро с невидимите нишки.